Leviticus 1

Както старозаветната традиция, така и ранната християнска Църква приемат Мойсей за съставител на кн. Левит. Той всъщност не е автор съчинител, а записващ онова, което Господ му говори; неговата личност е невидима. В центъра са разположени Господ и заповедите, отнасящи се до служението на Бога. В древността тази книга се е наричала още Закон за жертвите или Правила за свещениците , защото в нея се говори за свещениците, които произхождат от племето на Левий. Тъй като книгата е продължение на кн. Изход, може да се приеме, че тя е написана от Мойсей скоро след написването на Втората Мойсеева книга през ХIV в. пр. Р. Хр.

Нито една от старозаветните книги не съдържа толкова много тайни за съвременния читател, колкото кн. Левит. Нужно е богато въображение, за да се изгради представа за обредите и ритуалите, символизиращи грехопадението, изкуплението и съзнанието на юдеите за святост. Кн. Левит е част от закона, даден при сключването на завета на планината Синай (гл. 19 – 20). Тя съдържа следните теми: 1. Закони за жертвите (гл. 1 – 7). 2. Установяване на свещенството (гл. 8 – 10). 3. Предписания за очистване (гл. 11 – 16). 4. Святост и всекидневен живот (гл. 17 – 27).

Идеите, заложени в Синайския завет, са общи и за тази книга. Централни теми на книгата са Божието присъствие, святостта и очистването посредством жертви. Чрез описание на различните обреди и ритуали се изобразява характерът на Бога – източникът на съвършен живот, Който обича Своя народ и желае да обитава сред него. Книгата е адресирана не само към свещениците и левитите, но и към всички израилтяни, показвайки им как да принасят жертви и да се очистват от греховете си, за да утвърдят общуването си с Бога и да Му се покланят достойно.

Закони за жертвоприношенията

1 ^a Тогава Господ извика Мойсей и му заговори от скинията на събранието: 2„Кажи на израилтяните: „Когато някой от вас иска да принесе жертва на Господа, нека принесе едър или дребен добитък.

3 ^b Ако жертвата му е всеизгаряне от едър добитък, нека принесе мъжко животно, което е без недостатък; да го принесе при входа на скинията, за да бъде прието от Господа; 4да положи ръката си върху главата на жертвата за всеизгаряне и тя ще бъде приета за очистване от неговите грехове. 5После да заколи телето пред Господа, а свещениците, Аароновите синове, да донесат кръвта и да поръсят с нея около жертвеника, който е при входа на скинията на събранието. 6И да одере жертвата, да я разсече на части, 7а синовете на свещеника Аарон да накладат на жертвеника огън и да наслагат на огъня дърва. 8И свещениците, Аароновите синове, да сложат тези части, главата и тлъстината на дървата, които са върху огъня на жертвеника, 9а вътрешностите на жертвата и краката ѝ да измият с вода и свещеникът да изгори всичко върху жертвеника като всеизгаряне, благоуханна жертва, приятна на Господа.

10 Ако жертвата му за всеизгаряне е от дребен добитък – овци или кози, нека принесе мъжко животно без недостатък; 11да го заколи пред Господа от северната страна на жертвеника, а свещениците, Аароновите синове, да поръсят с кръвта му около жертвеника. 12И да го разсече на части, като отдели главата и тлъстината му, а свещеникът да ги наслага върху дървата, които са на огъня върху жертвеника. 13 ^c А вътрешностите и краката да измие с вода и свещеникът да донесе всичко, и да го изгори върху жертвеника като всеизгаряне, благоуханна жертва, приятна на Господа.

14 Но ако принася на Господа всеизгаряне от птици, нека принесе жертвата си от гургулици или от млади гълъби. 15Свещеникът да я донесе при жертвеника и като отдели главата на жертвата, да я изгори върху жертвеника; а кръвта да изцеди по стената на жертвеника; 16да отдели гушата ѝ заедно с перата и да я хвърли на изток от жертвеника, на пепелището. 17И да пречупи жертвата между крилете ѝ, но без да ги отделя; а свещеникът да я изгори на жертвеника върху дървата, които са на огъня. Това е всеизгаряне, благоуханна жертва, приятна на Господа.